Меню

Захранване на кърмачето - какво, кога, как?

Отговори на най-често задаваните въпроси.

Доц. Христо Мумджиев

на Доц. Христо Николов Мумджиев, дм

Биография

Роден в Пловдив. Завършва медицина в Санкт-Петербургската Педиатрична Медицинска академия през 1988г. В периода 1989-2005г. работи като асистент и главен асистент по неонатология към Медицински Факултет - Стара Загора. От 2005г. е началник на Клиника по неонатология УМБАЛ „ Проф. Д-р Ст. Киркович” АД – гр. Стара Загора и преподавател по неонатология в Медицински Факултет - Стара Загора.

Придобива специалност по детски болести през 1993г. и по неонатология през 1995г. Защитава докторска дисертация на тема „Проучване на изкуствената белодробна вентилация при новородени деца с и без мониториране на дихателната механика” през 2005г. През 2006г. завършва магистратура „Стопанско управление- здравен мениджмънт” във Великотърновски Университет. През 2010г. е избран за доцент по неонатология към Медицински Факултет – Тракийски Университет – Стара Загора. Специализирал неонатология в Австрия и Великобритания.

1. Какво се разбира под захранване на кърмачето?

Захранване е постепенното заместване на кърмата или заместителите ѝ (млека за кърмачета) с немлечни храни, което започва между 4-ия навършен и 6-ия навършен месец и продължава до края на първата година от живота.

2. Защо е необходимо захранването?

След 6-ия месец кърмата вече не може самостоятелно да осигури необходимите хранителни вещества за оптимален растеж и развитие на детето. Това налага включване в диетата на кърмачето на различни полутечни, немлечни храни, които да го подготвят за хранене с преходна храна към една година, а в последствие - с обичайната за възрастните храна. Енергийните потребности на кърмаче на 6 месечна възраст са около 800 ккал дневно. Максималното количество кърма или мляко, което кърмачето може да изсуче и усвои е 1 литър, като кърмата съдържа 670 ккал/литър. Поради това за осигуряване на нормалния растеж след 6-ия месец е необходим прием на храни, доставящи повече енергия и хранителни вещества. В тази възраст се развива и дефицит на някои микроелементи и витамини (желязо, цинк, селен, витамин А и D и др.).

3. Кои са основните принципи на захранването?

Захранването трябва да е:

  • своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст;
  • адекватно – да задоволи по-високите потребности от енергия и хранителни вещества;
  • безопасно – да се избират подходящи хранителни продукти, съхранявани и обработени по безопасен начин;
  • правилно – количеството, качеството на храната и броят на храненията да отговарят на потребностите и възможностите на детето;

4. Коя е най-подходящата възраст за захранване и защо?

Препоръчва се захранването да започне в периода от 4-ия до 6-ия навършени месеца (17-26 седмици), тъй като към тази възраст:

  • стомашно-чревният тракт е съзрял достатъчно за усвояване на немлечни белтъчини, мазнини и въглехидрати;
  • защитните механизми на червата, предпазващи от инфекция и алергия, са достатъчно развити;
  • бъбреците са достатъчно зрели, за да отделят увеличените продукти на обмяната;
  • усъвършенства се дъвкането, поглъщането на твърда храна, вкусовите възприятия и др;

5. Кои признаци говорят, че детето е готово за захранване?

  • Седи с опора, играе си с двете ръце и пъха играчките в устата;
  • Отваря си устата докато другите ядат и се интересува от храната;
  • Огладнява по-бързо след кърмене или хранене с мляко;
  • Забавя се темпа на наддаване на тегло;

6. Кои са опасностите от ранното захранване - преди 4 навършени месеца?

  • Намаляване или преждевременно преустановяване на кърменето;
  • Затрудняване смилането на храната – захранващите храни са по-трудно-усвоими в сравнение с млякото.
  • Внасянето на високоенергийни храни преди навършени 5 месеца води до натрупване на излишна мастна тъкан и опасност от затлъстяване;
  • Претоварване на организма със сол и други електролити. Храните на зърнена основа съдържат четири пъти повече соли от кърмата;
  • Алергизиране от хранителен произход. Бариерната функция на чревната лигавица до 5-ия месец е ограничена и е възможно преминаването на животински и растителни алергени в кръвта;
  • Повишен внос на нитрати с растителните храни;
  • Задавяне и аспирация на храна;

Imetamise reeglid – mida ma tohin teha?

Kui kaua oodatud lapsuke on sündinud ja on aeg alustada imetamist, tunnevad paljud emad end ebakindlalt: mida võib süüa-juua ja mida peaks vältima; kas võib sporti teha? Meie suunised annavad vajalikke imetamisnäpunäiteid.

7. Кои са опасностите от късното захранване – след 6 навършени месеца?

  • Забавяне на растежа и развитието;
  • Развитие на дефицити на микроелементи и минерали, основно желязо;
  • Пропускане на т.нар. „хипоалергенен прозорец” – най-подходящото време за захранване с определени храни;
  • По-трудно свикване с нови вкусове;
  • Спиране на кърменето – много бързо включване на няколко немлечни хранения;

8. Кои са първите храни за захранване и кои са техните особености?

Първите храни са млечно-зеленчуково пюре или млечна каша. Те трябва да са еднокомпонентни, т.е. да съдържат един вид зеленчук или зърнена култура (напр. картофeно пюре или оризова каша) с добавено мляко. Картофът е предпочитания първи зеленчук, защото е достатъчно хранителен, позволява фино пасиране, а освен това е основен зеленчук в българската кухня. Към него може да се добави и морков. Оризовата каша е предпочитана за първата каша, защото не съдържа глутен (вж. по-долу).

9. Колко време се изисква за въвеждане на нова храна?

Въвеждането на първата захранваща храна изисква около 2 седмици. През първите 7 дни постепенно се увеличава количеството храна, като се започва с 2-3 лъжички през първия ден, с увеличаване с около 3-4 лъжички дневно, като след храненето детето се дохранва с кърма (мляко). След достигане на пълната порция от около 130 г към 14-ия ден вече не се дохранва с мляко, а към пюрето се добавя около 30 мл кърма или мляко. Когато детето вече приема добре един вид зеленчуково пюре и каша, допълнителното им разнообразяване може да става по-бързо. Важно е промените да са през не по-малко от 5 дни, за да се отчетат евентуални неблагоприятни реакции към нововъведената храна.

10. Какво да се гледа, когато се избира първото зеленчуково пюре?

Зеленчуковите пюрета се различават в зависимост от съдържащите се в тях зеленчуци. До края на първата година към всяко пюре, което съдържа само зеленчуци, трябва да се добавя мляко. Първото млечно-зеленчуково пюре следва да съдържа един, максимално два вида зеленчуци (картоф или картоф и морков). Към зеленчуковото пюре се добавя допълнително 30-50 мл мляко, от това с което се храни детето. Проверява се срокът на годност на продукта, както и наличието на надпис, указващ че е за кърмачета на възраст 4-6 месеца.

11. Какво да се гледа, когато се избира първата каша?

Кашите се различават в зависимост от това кои са съдържащите се в тях брашна (ориз, прешица, овес и др.), както и по това дали имат добавено мляко (т. нар. млечни каши) или кашата е безмлечна. Млечните каши се разтварят с вода, в количество указано на опаковката. Безмлечните се разтварят с обичайното за детето мляко. Ако детето се кърми, за разтваряне на кашата се ползва кърма. Безмлечните каши са особено подходящи за кърмачета, приемащи специализирани млека (хипоалергенни млека и др.). В тези случаи безмлечните каши се разтварят със съответното специализирано мляко. Плодовите добавки към кашите са несъществената част от състава им и се ползват основно за подобряване на вкуса. Често майката казва: „Храня детето с ябълкова каша”, а всъщност храни детето си с млечно-пшенична каша с добавка на ябълка. Оценява се срокът на годност при фабричните продукти, както и наличието на надпис, че са подходящи за деца от 4 до 6 месечна възраст.

12. Какво представлява глутенът и в кои храни се съдържа?

Глутенът е белтък, съдържащ се в някои от зърнените храни. Той е с голяма хранителна стойност, придава еластичност на тестото и повишава качеството на тестените продукти. Пшеницата е най-богатата на глутен зърнена култура с глутеново съдържание около 20-25%. Колкото повече е глутенът в брашното, толкова е по-качествен хляба. Основните зърнени култури, съдържащи глутен са: пшеница, ечемик, ръж, овес. Без съдържание на глутен са оризът, царевицата, елдата, просото.

13. Защо през първите месеци не следва да се предлагат глутен съдържащи храни и кога се включват те в диетата на кърмачето?

Макар и полезен белтък с висока хранителна стойност, глутенът е най-трудно смилаемият белтък. Предлагането на глутен-съдържащи храни на кърмачета под 4 месечна възраст е свързано с повишен риск от заболяването целиакия и развитие на захарен диабет. Препоръчва се въвеждането на глутен да стане около 6-ия месец, като се въвежда в постепенно увеличаващи се количества. Въвеждането на несъдържащи глутен зърнени каши (оризова каша) трябва да предшества приема на каши, съдържащи глутен.

14. Кога може да се даде на детето пълноценно краве мляко?

Кравето мляко е основен източник на белтък, калций, фосфор, и др., но е бедно на желязо, йод, витамин Д и полиненаситени мастни киселини. След 6-ия месец препоръчваният млечен продукт са т.нар. преходни млека (за деца на възраст от 6 до 12 месеца). Малки количества кисело краве мляко могат да се добавят при приготвяне на захранващите храни, но то не трябва да се въвежда като основна храна преди 1 година. След 1 година удачно се ползват, както млека за малки деца (след 12 месеца), така и кисело мляко, което е традиционен български млечен продукт. Киселото мляко е по-лесно усвоимо от детския организъм от обикновеното прясно мляко.

15. Какъв е обичайният ред за въвеждане на храните за захранване.

  • Млечно-зеленчуково пюре на обед 5-6 мес.
  • Безглутенова млечна каша сутрин 5-6 мес.
  • Месно-зеленчуково пюре 6-7 мес.
  • Глутен-съдържаща каша 7-ми мес.
  • Попара сутрин след 8-ми мес., а кашата се измества следобед

Редът или последователноста на въвеждане на захранващите храни могат до известна степен да варират.

16. Кога се предлагат плодови сокове и пюрета?

Препоръчва се въвеждането на плодов сок да става след 10-ия месец. Това е основната разлика в съвременната схема за захранване, в сравнение с препоръките отпреди 20-на години, когато сок се предлагаше от 2-ия месец. Установи се, че предлагането на плодови сокове намалява приема на кърма, а високото съдържание в тях на захари увеличава риска затлъстяване в по-късна възраст. Ранното даване на сокове усилва и коликите при някои кърмачета. Най-подходящи са прясно изцедените сокове от ябълки, круши, праскови и други, зреещи у нас, плодове. Не се препоръчват плодове и зеленчуци с недоказан произход, поради видоко съдържание на нитрати, нитрити, фосфати, пестициди и други вредни вещества, които могат да имат неблагоприятно влияние върху организма в тази ранима възраст. Цитрусовите сокове и соковете от екзотични тропически плодове не са подходящи до 1 годишна възраст. Фабрично приготвените плодови сокове и пюрета не следва да съдържат подсладители и консерванти.

17. Кога се включват яйца в диетата на кърмачето?

Жълтъкът на яйцето съдържа мазнини и мастно-белтъчни комплекси с висока биологична стойност (фосфолипиди, сфингомиелин), участващи в изграждането на нервната и други тъкани. Съдържат се и мастноразтворимите витамини А, Д и К. Жълтъкът е важен източник и на желязо (1.5-2.0 mg желязо в един жълтък). Практикува се, към навършена 5-6 месечна възраст (след захранване със млечно-зеленчуково пюре), към него да се добавя четвърт твърдо сварен жълтък от прясно яйце. На 9 месечна възраст количеството се увеличава на половин жълтък дневно.
Белтъкът на яйцето също съдържа важни белтъчни съставки, но поради трудна смилаемост и висок риск от алергия не се препоръчва до навършване на 1 годишна възраст.

18. Кога се включват месо и риба в диетата и кои меса са подходящи за кърмачета?

Месото и рибата са източници на пълноценни белтъци, съдържащи незаменимите аминокиселини в балансирани количества. Те са основен източник и на мастноразтворими витамини и желязо. Рибата е основен източник на биологично ценните полиненаситени мастни киселини, изграждащи нервната тъкан и ретината. Приемът на Омега-3 мастни киселини намалява риска от сърдечно-съдови заболявания в по-късна възраст и способства развитието на имунитета. В диетата на кърмачето месото (предимно пилешко и пуешко) се въвежда като добавка към зеленчуковото пюре към 7 месечна възраст и се консумира ежедневно на обед. Подходящи за кърмаческата възраст са и заешкото, телешкото и нетлъстото агнешко месо. След 8 месечна възраст, поне веднъж седмично, следва да се консумира риба.

19. Колко месо се добавя в месно-зеленчуковите пюрета?

Месото се предлага през ден до навършване на 1 година, като се редува със зеленчуково пюре с жълтък. Към зеленчуковото пюре се добавят 8-12 g (1 равна супена лъжица) месо през ден между 6-ти и 9-ти месец, а впоследствие по 18 g през ден.

20. Може и трябва ли детето да се кърми когато се захранва?

  • Захранването се съчетава с продължаващо кърмене. В ранния етап от захранването (5-7 месец) кърмата ( млякото за кърмачета) остават основната храна за детето и се приемат в количество не по-малко от 500-600 мл.
  • Кърменето или млякото от биберон се дава след храната за захранване.
  • Всяко хранене на дете до 1 годишна възраст трябва под някаква форма да съдържа мляко или месо.
  • Първото и последното хранене до края на първата година са изцяло млечни;

След навършен 8-ми месец млякото не трябва да бъде повече от 500 мл/дневно, включително това в захранващите храни – т.е. най-много 2 млечни хранения по 200 мл. До края на първата година детето трябва да се храни най-малко 5-кратно с три немлечни и две млечни хранения.

21. Кои са особеностите при захранване на недоносените деца?

Установява се, че тези деца имат по-големи потребности от енергия, белтък, полиненаситени мастни киселини, желязо, калций, селен и др. От друга страна някои недоносени имат хронични заболявания (бронхопулмонална дисплазия и др.), съпроводени с невъзможност за усвояване на достатъчно количество храна. Важно е да се отбележи, че недоносените деца следва да се захранват съобразно т. нар. коригирана възраст - възрастта на детето, отчетена от деня на термина, а не от датата на раждане (ако детето е родено 1 месец преди термина, в 36 гестационна седмица, на календарна възраст 3 месеца отговаря 2 месеца коригирана възраст). След изписването в къщи при липса на кърма се ползват специалните млека за недоносени деца. Те следва да се прилагат до 3 месечна коригирана възраст. Недоносените се повлияват добре от относително по-ранно захранване (17 – 18 седмица коригирана възраст), като се препоръчва то да се започне с безглутенова каша. Схемата за захранване на недоносените деца не се различава от тази при доносените, но се прилага коригираната възраст.

22. Кои са основните правила при захранване на кърмачето?

  • Детето се захранва само когато е здраво.
  • Всяко въвеждане на нов продукт се последва от 7-дневен период без други промени. Това дава възможност да се прецени как детето приема храната и на какво се дължат евентуалните храносмилателни нарушения.
  • Спазват се сроковете за захранване със съответните храни – всеки месец се въвежда нова група храни и се замества още едно млечно хранене.
  • Немлечното хранене се въвежда в постепенно увеличаващи се количества. След предлагане на новата храна детето се кърми или дохранва с мляко. Пълната порция немлечна храна се достига за около седмица.
  • Новата храна временно се спира, ако детето отказва да я приеме или при поява на храносмилателни разтройства.

  • Храната на детето винаги се опитва. Оценяват се температурата, консистенцията и вкуса.
  • Домашното приготвяне на детски храни изисква подбор само на висококачествени и свежи продукти. В храната не се добавят сол и захар. Не се препоръчват продукти с недоказан произход, тъй като те могат да съдържат нитрати, нитрити, пестициди и други вредни за организма вещества.
  • Сутрешното и вечерното кърмене или хранене с мляко се запазват до 1 годишна възраст.

23. Каква следва да е консистенцията на храната за захранване?

Първите млечни каши и зеленчукови пюрета следва да са фино смлени, тъй като малкото кърмаче няма изработени умения за поглъщане на по-големи частици. Тези умения се постигат постепенно през следващите месеци. За целта фино смлените пюрета към 7-ия - 8-ия месец се заменят с по-едро смлени (домашно приготвеното пюре за 8 месечно дете трябва да се мачка с вилица, а не с пасатор). Детето на 9-10 месеца обикновено има зъбки, с които следва да се учи да гризе. Приучаването към по-едро смляна и разнообразна храна подготвя детето за т.нар. „преходно хранене” в края на първата година. Продължителното машинно пасиране на храната забавя този процес. Нараства броят на неправилно хранените деца над 1 година, които трудно приемат непасирана храна.

24. Кои храни са за предпочитане – индустриално или домашно приготвените?

Понастоящем има голямо разнообразие от индустриално приготвени храни за захранване (зеленчукови, месно-зеленчукови пюрета, каши и др.) на наши и чужди производители. Те улесняват много родителите, тъй като спестяват време за приготвянето на храната. Основно тяхно предимство е безопасността, поради оптималната термична обработка и спазване на строги хигиенни норми. От друга страна, домашно приготвените зеленчукови и зеленчуково-месни пюрета обикновено съдържат по-голямо разнообразие от характерни за съответната страна продукти, съобразени с вкусовите предпочитания на семейството. В домашно приготвената храна не следва да се добавят захар и сол. Препоръчва се домашно приготвяне на зеленчуковите пюрета и ползване на фабрични каши, които са с множество важни хранителни добавки (витамини, минерали и др.) и по-добра разтворимост. От друга страна трябва да се внимава с продукти с недоказан произход, тъй като те могат да съдържат нитрати, нитрити, пестициди и други вредни за организма вещества.

25. Има ли особености при захранване на деца с проява или повишен риск от алергия?

Това са кърмачета с родители или братя/сестри с алергични заболявания. За тези деца изключителното кърмене през първите 6 месеца е от особена важност. При необходимост от заместване на кърмата следва да се използват т. нар. хипоалергенни (HA) млека. Захранването на тези деца следва стандартните правила, като до една годишна възраст не се предлагат следните храни: краве мляко, яйца, соя, фъстъци. Продължителното избягване на потенциално алергенни храни (яйца, краве мляко и др.) има краткосрочен ефект по отношение на алергичните прояви. Подобни ограничения не водят до намалена честота на алергичните заболявания в следващите години. Хранителният план за деца с потенциална или изявена алергия следва да се изготви така, че да не се предизвика дефицит на енергия, основни хранителни вещества, макро- и микроелементи. Прекалените ограничения могат да нарушат растежа и развитието на детето.

26. Кои са основните храни, съдържащи така необходимото за кърмачето желязо?

Желязото е минерал, на чийто прием се обръща особено внимание в кърмаческата възраст. При недостиг на желязо се развива желязо-дефицитна анемия. Нарушава се растежа и развитието на мозъка. Страдат имунитета и множество други функции. Кърмата съдържа известно количество желязо, което заедно с железните резерви на новороденото дете са достатъчни само за първите 4-5 месеца от живота. След това основен източник на желязо са захранващите храни. С тях се приема т.нар. хемово желязо (съдържащо се в месото, яйцата и рибата) и в по-малко количество нехемово желязо (пълнозърнести храни, листни зеленчуци и др.). С оглед избягване на железен дефицит, индустриално приготвените храни за кърмаческата възраст са допълнително обогатени с желязо.

27. Кои храни не се препоръчват до 1 годишна възраст?

Допълнително добавените захари във фабрично приготвяните храни следва да са в минимално количество. Избягват се подсладените сокове. Пчелен мед и продукти, съдържащи мед се предлагат след 1 годишна възраст. Морските дарове (миди, октоподи, раци и др.) спадат към храните с висок алергенен птотенциал и не се включват в кърмаческата диета. Към домашно приготвяните храни за захранване не се добавя сол, а захар само за корекция на киселинността.

28. Какво представлява „Преходното хранене”?

Преходното хранене е междинен етап между бебешкото хранене и това на по-големите деца. Представлява преход от лесно смилаеми млечно-кашави бебешки пюрета към храната на възрастните. Предлага се след 11 месечна възраст, като предполага относително развит дъвкателен апарат и нараснали функционални възможности на храносмилателната система. На детето може да се дава храна, подходяща и за възрастните, но приготвена с растителни мазнини, без сол, подправки и запръжки. Набляга се на вкусовите качества на храната, изграждащи апетита и правилните хранителни навици.

29. Има ли място вегетарианството в кърмаческото хранене?

Месото, рибата и яйцата съдържат незаменими биологично активни хранителни съставки, които са абсолютно необходими за правилния растеж и развитие на кърмачето. В кърмаческа възраст те не могат да се набавят от други хранителни източници, поради което вегетарианството е противопоказано в тази ранима възраст.

30. Да се ползват ли микровълнови печки за приготвяне на храна за кърмачета?

При микровълновата обработка храната се затопля неравномерно, като течностите се нагряват по-бързо, а по-сухите храни по-бавно. Образуват се т.нар. „горещи джобове” – участъци от храната, които са прекомерно горещи. Ако се бърза с храненето и не се опитва и разбърква храната, е възможно тежко изгаряне на устата и хранопровода. Поради тази, а и други причини, микровълновите печки не следва да се ползват за приготвяне или претопляне на храна за кърмачета. По-подходящи са обичайните методи на готвене и претопляне на водна баня.

Използвана литература

1. Дойчинова А. Хранене на детето от 0 до 3 години – III част. Педиатрия, 2008 №2, стр. 51 - 54

2. Мумджиев Н. Основи на педиатрията. изд. Арсо, 2001

3. Петрова С, Дулева В, Рангелова Л. Основни на здравословното хранене на деца до 3 годишна възраст. ИК „ПАН”, София, 2014

4. Препоръки за здравословно хранене на кърмачета, Национален план за действие „Храни и хранене”, НЦООЗ, 2008

5. Трифонова Л. Хранене на бебето. 6-то изд. Бестселър, София, 2008

6. Agget P, Agostoni C, Axelsson I et al. Feeding preterm infants after hospital discharge. A commentary by the ESPGHAN Committee on nutrition. J Pediatr Gasroenter Nutr. 2006, Vol 42, pp 596-603

7. Agostoni C, Decsi T, Fewtrell M et al. Complementary feeding: A commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition. J Pediatr Gasroenter Nutr. 2008, Vol 46, pp 99-110

8. Brown K. WHO/Unicef Review on complementary feeding and suggestions for future research: WHO/Unicef guidelines on complementary feeding. Pediatrics Vol 106 No 5, Suppl Nov 2000, pp 1290

9. Fewtrell M, Bronsky J, Campoy C et al. Complementary feeding: A position paper by the ESPGHAN Committee on Nutrition. J Pediatr Gasroenter Nutr. 2017, Vol 64, pp 119-132

10. Foote K, Marriott L. Weaning of infants. Arch Dis Child 2003; 88:488 - 492

11. Marriott L, Foote K, Bishop J et al. Weaning preterm infants: a randomized controlled trial. Arch Dis Child Fetal-Neonatal Ed 2003; 88: F302-307

12. WHO. World Health Assеmbley. Document 55. Global strategy for infant and young child feeding: Geneva, WHO, 2002